Големият пожар в Лондон: Откриха човека, който пръв забелязва пламъците
На 2 септември 1666 г. в Лондон избухва Големият пожар и гълтам града за няколко дни. Това събитие оставя незаличима диря в груповата памет на лондончани и в този момент, в подготовка за откриването на новите пространства на Музея на Лондон през 2026 година, кураторите на галерията Great Fire взеха решение да се поровят в живота на елементарните лондончани, които са претърпели това злополучие.
Това изследване се концентрира върху жителите на пекарната на Томас Фаринър на Pudding Lane, където стартира Големият пожар. Въпреки че беше разследван в продължение на доста години, към момента не беше известно кой тъкмо е бил в пекарната, когато избухва пожарът, написа Phys.org. Съвременните сведения загатват Томас Фаринър, неговата брачна половинка, деца и анонимни прислужници, само че с цел да се открие истината, е належащо да се проучат истинските записи.
През 1666 година са извършени две публични следствия, с цел да се дефинира повода за пожара: парламентарно следствие и процесът против Робърт Юбер, французин, който лъжливо признал за палежа. Изненадващо, макар евентуалния интерес да се разпознават жителите на пекарната, историческите доказателства за това кой е бил там по време на пожара са много непълни.
Пълните отчети от тези следствия в никакъв случай не са били оповестени обществено и множеството изявления по това време разбираемо се концентрират повече върху опустошителните последствия от пожара, в сравнение с върху неговото начало. Въпреки това, скъп роман за събитията в пекарната се съдържа в писмо, написано от сър Едуард Харли MP през октомври 1666 година, в което той оповестява какво е научил:
„ Пекарят на Pudding Lane, в чиято къща е почнал пожарът, дава да се разбере, че във фурната му не е останал огън... че щерка му е била в пекарната в 12 часа, че между 1 и 2 мъжът й се е събудил от дима, огънят е тръгнал надалеч от комина и печката, имуществото му е изгоряло в къщата, а той, мощно обгорялата му щерка и брачният партньор й са избягали през прозорец и водосточна тръба. "
Тази история съдържа лист на жителите на пекарната: Томас Фаринър, неговата неомъжена щерка Анна, нейният „ мъж “ (чирак) и прислужница, която трагично умира в пожар. Някои други отчети обаче загатват сина на Фаринър вместо „ мъж “. За да разрешат тази тайнственост, откривателите се заровиха в спомагателни исторически документи.
Един от най-важните източници на информация е документ от Лондонския градски списък, който изброява обвиняванията против Робърт Хюбърт и имената на седем очевидци против него. Сред тези имена бяха " Томас Фаринър-старши, Анна Фаринър, Томас Дъгър, Томас Фаринър-младши. " Интересното е, че Томас Дъгър беше вмъкнат сред Фаринър, намеквайки за евентуалната му връзка с семейството.
По-нататъшно следствие разкрива, че Томас Дъгър може да е бил „ мъжът “ на Фаринър, упоменат в историята на сър Едуард Харли. Проучване в онлайн архивите разкри, че пекар на име Томас Дагър е имал бизнес в Билингсгейт след пожара. Въпреки това бяха нужни твърди доказателства, с цел да се удостовери наличието му в Пудинг Лейн.
За благополучие документите на хлебарската компания оцелява след разрухата на времето и пожара от 1666 година, което разрешава на откривателите да сравнят информацията за служащите на Фаринър с имената, изброени в обвинителния акт. След старателно търсене в библиотеката на Гилдхол двама млади мъже станаха основни фигури в този исторически пъзел.
Томас Фаринър младши публично се причислява към компанията на пекарите през 1669 година, наследявайки правото от татко си. Оказа се, че Томас Дагър в действителност е работил за Фаринър, преминавайки през деветгодишно чиракуване, което завършва през 1664 г. По време на пожара той траял да работи като всекидневен чирак, отговаряйки на описанието на индивида, който пръв вижда огъня.
Въпреки че Томас Дъгър може да не е бил видна фигура през 1666 година, това изследване има за цел да направи хора като него по-запомнящи се за посетителите на новия музей в Лондон. Хвърляйки светлина върху живота на тези елементарни лондончани, музеят може да предложи по-нюансирано схващане на този основен миг от историята на града, обогатявайки историята за Големия пожар и я правейки по-разбираема за всички, които идват да я изследват.
Това изследване се концентрира върху жителите на пекарната на Томас Фаринър на Pudding Lane, където стартира Големият пожар. Въпреки че беше разследван в продължение на доста години, към момента не беше известно кой тъкмо е бил в пекарната, когато избухва пожарът, написа Phys.org. Съвременните сведения загатват Томас Фаринър, неговата брачна половинка, деца и анонимни прислужници, само че с цел да се открие истината, е належащо да се проучат истинските записи.
През 1666 година са извършени две публични следствия, с цел да се дефинира повода за пожара: парламентарно следствие и процесът против Робърт Юбер, французин, който лъжливо признал за палежа. Изненадващо, макар евентуалния интерес да се разпознават жителите на пекарната, историческите доказателства за това кой е бил там по време на пожара са много непълни.
Пълните отчети от тези следствия в никакъв случай не са били оповестени обществено и множеството изявления по това време разбираемо се концентрират повече върху опустошителните последствия от пожара, в сравнение с върху неговото начало. Въпреки това, скъп роман за събитията в пекарната се съдържа в писмо, написано от сър Едуард Харли MP през октомври 1666 година, в което той оповестява какво е научил:
„ Пекарят на Pudding Lane, в чиято къща е почнал пожарът, дава да се разбере, че във фурната му не е останал огън... че щерка му е била в пекарната в 12 часа, че между 1 и 2 мъжът й се е събудил от дима, огънят е тръгнал надалеч от комина и печката, имуществото му е изгоряло в къщата, а той, мощно обгорялата му щерка и брачният партньор й са избягали през прозорец и водосточна тръба. "
Тази история съдържа лист на жителите на пекарната: Томас Фаринър, неговата неомъжена щерка Анна, нейният „ мъж “ (чирак) и прислужница, която трагично умира в пожар. Някои други отчети обаче загатват сина на Фаринър вместо „ мъж “. За да разрешат тази тайнственост, откривателите се заровиха в спомагателни исторически документи.
Един от най-важните източници на информация е документ от Лондонския градски списък, който изброява обвиняванията против Робърт Хюбърт и имената на седем очевидци против него. Сред тези имена бяха " Томас Фаринър-старши, Анна Фаринър, Томас Дъгър, Томас Фаринър-младши. " Интересното е, че Томас Дъгър беше вмъкнат сред Фаринър, намеквайки за евентуалната му връзка с семейството.
По-нататъшно следствие разкрива, че Томас Дъгър може да е бил „ мъжът “ на Фаринър, упоменат в историята на сър Едуард Харли. Проучване в онлайн архивите разкри, че пекар на име Томас Дагър е имал бизнес в Билингсгейт след пожара. Въпреки това бяха нужни твърди доказателства, с цел да се удостовери наличието му в Пудинг Лейн.
За благополучие документите на хлебарската компания оцелява след разрухата на времето и пожара от 1666 година, което разрешава на откривателите да сравнят информацията за служащите на Фаринър с имената, изброени в обвинителния акт. След старателно търсене в библиотеката на Гилдхол двама млади мъже станаха основни фигури в този исторически пъзел.
Томас Фаринър младши публично се причислява към компанията на пекарите през 1669 година, наследявайки правото от татко си. Оказа се, че Томас Дагър в действителност е работил за Фаринър, преминавайки през деветгодишно чиракуване, което завършва през 1664 г. По време на пожара той траял да работи като всекидневен чирак, отговаряйки на описанието на индивида, който пръв вижда огъня.
Въпреки че Томас Дъгър може да не е бил видна фигура през 1666 година, това изследване има за цел да направи хора като него по-запомнящи се за посетителите на новия музей в Лондон. Хвърляйки светлина върху живота на тези елементарни лондончани, музеят може да предложи по-нюансирано схващане на този основен миг от историята на града, обогатявайки историята за Големия пожар и я правейки по-разбираема за всички, които идват да я изследват.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ